Живеем в дигитално общество и ограничаването на достъпа до екрани под различна форма, телевизор, телефон, компютър е много трудно. Но питали ли сте се, колко малко прекарано екранно време всъщност е от голямо значение за развитието на децата ни?
Нека започнем от ранното развитие на детският мозък и психика. Невръстните още деца може да се взират с любопитство в детските филми, които им позволяваме да гледат, но това е единствено защото те проследяват ярките цветове и движението на екрана, мозъка им още не е готов да осмисли получената информация. След 18 месечна възраст той се развива до такава степен, че започва да осъзнава видяното. Редица изследвания сочат, че гледането на екрана преди 18-месечна възраст има трайни отрицателни ефекти върху езиковото развитие на децата, уменията за четене и краткосрочната памет. Също така допринася за проблеми със съня и вниманието.
Според СЗО децата до пет годишна възраст трябва да прекарват колкото се може по-малко време пред екрана. До две годишна възраст СЗО препоръчва на детето да не се дава възможност да гледа телевизия или друг вид екрани ( телефон, таблет ) , а след две годишна възраст да прекарва максимум един час общо на ден.
В следващите редове ще ви запозная с мнението и опита на трима специалисти работещи с деца. Искам още веднъж да изкажа огромна благодарност, че се съгласиха да са част от тази статия. Сигурна съм, че всички ще почерпим от опита им.
„Прекаленото и твърде ранно взаимодействие с екрани при децата, напоследък се наблюдава все по-често.
Това неимоверно дава отражение в психичното им развитие. Когнитивните функции: внимание, мислене и памет остават слабо развити. Детето гледайки филмче, не се налага да визуализира картина, да следи и изпълнява инструкции и дa обработи по няколко стимула от околната среда-боравейки в/с нея. Така то става ментално мързеливо.
Твърде крехката им и развиваща се нервна система подложена на чести и дълготрайни електронни стимули, рискува да забави своето развитие. Прекалената електронна стимулация застрашава да разстрои нормалното функциониране на нервната система и да увреди развиващият се мозък.
Най-често децата, които прекарват повече време пред екрана са невротични и забавят своето речево развитие. При подрастващите, които са пренаситени с електронни стимули, често се наблюдава алалия (безречие) и ехолалия (повтаряне на думи, изрази). Няма разбиране и липсва диалогична реч.
Дете общуващо основно в електронна среда е обременено с риск от липса или слабо развита емоционална интелигентност. Развитието на предният дял на мозъка(част отговорна за разкодиране и разбиране на социалните взаимодействия) се случва в ранна детска възраст, по време на същият този критичен период и зависи от автентични човешки взаимодействия. Така, ако детето прекарва повече време пред екрана, вместо реално да комуникира с хора, способността му за емпатия би се намалила и то завинаги.
Децата, които получават основно електронна информация са лишени от способността да извличат невербална информация- говорейки с приятели, да разчитат стотици знаци – изражение, тон на гласа и др.
Друг резултат, от безконтролната дейност на децата да боравят с телефони, таблети и други електронни устройства е ниско ниво на самостоятелност в бита.Тук същите, когато са изправени пред ежедневна битова задача често са лишени от способности.
Това се случва, защото заниманията с екрани обикновенно са обвързани с минимални усилия (скролване, натискане на бутон), което дава ниски нива на самообслужване и битови навици. Децата в тоя случай търсят лесното и не желаят да положат усилия. Куцат моторика –обща и финна.
В практиката си съм наблюдавала грешни модели на възпитание, при които детето е хранено единствено чрез зрително стимулиране(т.е. филмче от телефона=хранене).Така се създават грешни условни рефлекси, които трудно и драматично за самото дете се променят в последващ етап.
Това е тип хранително разстройство.(децата развиват зависимост).
При малчуганите „гледани с телефон”-винаги се наблюдава и трудна адаптация в детска градина.
Живеем в дигитален свят, как можем да поднесем и запознаем детето със заобикалящите го устройства?
Нека това се случи постепенно и нормирано. Имам предвид, когато детето проходи и има разнообразни дейности, един кратък епизод на филмче, би бил част от режима. Може да се използва като преход между дейности, като начин да се ограничи физическа превъзбуда, като онагледяване на приказка и др.
Прекомерното екранно време е нещото, което спира развитието на способностите, които родителите желаят децата им да усвоят именно чрез таблета. Това са способности като фокусиране, концентрация, внимание, усещане настроенията на другите и комуникацията с тях, изграждане на обширен речник. Затова е желателно настойниците да ограничават времето, прекарано пред екрана. Трябва да има някакви правила и мярка.
Както споменах и по-горе екранът-като помощно и доразвиващо средство!
Кога детето ни е готово психически и физически за стещата с екраните?
Колкото по-късно, толкова по-добре. Детето така или иначе е заобиколено от електронна среда и възприема като норма присъствието и.
Но никога не трябва да забравяме, че екраните, а живата реч (общуване) е необходима за езиковото, емоционално и социално развитие на детето.
До достигане на три годишна възраст, мозъкът се развива бързо и е изключително чувствителен към околната среда. В медицинските кръгове този етап се нарича критичен, защото промените , които се случват през периода се превръщат в постоянна основа.
За правилното развитие на невронната мрежа на мозъка са необходими определени стимули от околната среда, като базови и най-важни са автентичните човешки взаимодействия.
Старайте се да ограничите облъчването на детето ви максимално. Заиграйте го с пластелин, топка, пъзел или интерактивен бизиборд, но не прибягвайте до телефона. Един път научило се така, детето ще търси телефона всеки път, когато му е скучно. Запазете малко по-дълго детството му, компютърът и електронните комуникации така или иначе ще го завладеят-нека не прибързваме.
ЖИВО ОБЩУВАНЕ-най-важното и развиващо средство! Връзките и отношенията, които се изграждат между нас оказват влияние, развиват и променят. Това, което ни заобикаля има критично значение за изграждането ни като личности.“
„Детския сън се влияе от изключително много фактори. За да се докаже, че използването на екраните наистина оказва силно влияние върху съня на децата, трябва да се проведе много стриктно изследване, в което са елиминирани всички останали фактори, които биха могли да доведат до смущения в съня или по-късно заспиване. Въпреки това много от изследванията категорично сочат, че използването на различни устройства и екрани има влияение върху детския сън. Установено е, че изпозването на екраните отлага часа за лягане и съкращава общото време за сън. Влияе се и качеството на съня.
По какъв начин екраните могат да рефлектират върху съня на децата?
Първо, екраните предимно излъчват светлина от синия спектър, който има силно влияние върху секрецията на един от най-важните хормони, регулиращи съня – мелатонин. Мелотанин е нощен хормон. Слънчевата светлина също има вълни от синия спектър. Когато биологичният ни часовник е настроен спрямо естествената светлина, през деня секрецията на мелатонин се потиска заради слънцето и дневната светлина, за да можем да сме активни и дейни, а вечер, когато става тъмно, нивата на мелатонин започват да нарастват и достигат своя пик през нощта. Когато нивата на мелатонин са високи, ние заспиваме по-бързо и спим по-дълбоко. Затова е толкова важно да приглушаваме светлините в последните 1-2 часа преди лягане и да няма никаква светлина в стаята, в която спим.
Светлината на екраните също има значително влияние върху секрецията на мелатонин и може да доведе до по-късно заспиване и повече пробуждания през нощта. Това важи и за нашия сън.
Освен това, за много от децата гледането на детски създава голяма предпоставка за превъзбуда, особено ако детето е с по-чувствителна нервна система. Гледането е много специфичен процес – от една страна, детето двигателно е много пасивно в този момент, от друга – когнитивното и емоционалното натоварване е доста голямо. Децата до 3г. като цяло са склонни лесно да се превъзбуждат и по-сложно да се успокояват. Нервната система не е достатъчна зряла и процесите на възбуда значително преобладават над тези на забавяне. Даже без никакво време пред екрана децата имат нужда от период с много тихи игри и хубава рутина преди сън. А ако детето е изложено на екранно време, нуждата от качествено успокояване след това се увеличава.
Далеч съм от мисълта, че в днешно време можем да избегнем всякакво екранно време, но за да не рефлектира върху съня на детето, можем да спазваме няколко прости неща:
• Да избягваме всякакво екранно време в последните 1 (по-добре 2) часа преди лягане. Ако имате нужда да „укротите” децата за малко в тези часове, по-добре е да се използват аудио-приказки. Това е хубаво да стане константно правилно, което не се нарушава.
• Ако устройство позволява да го регулираме, можем да го настроим да работи повече с жълт/червен спектър.
• Времето, което децата прекарват пред екрана да е значително ограничено и да не замества активните игри и дейности, които са от голямо значение както за развитието като цяло, така и за съня.
При по-чувствителните деца това е още от по-голямо значение и при тях може да е належащо да бъде изключено всякакво екранно време, за да могат да заспиват лесно и да спят добре през нощта.“
„Все по-често към мен се обръщат родители на деца в ранна детска и начална – училищна възраст, които търсят причините за късното проговаряне, влошеното внимание и трудности при концентрация, лесната превъзбуда и раздразнение, проблемите със съня и др. .. и да, често причината за тези състояния се крие във времето и начина на употреба на дигиталните устройства.
Детския мозък (особено в ранното детство) е много чувствителен към различни стимулации и това има своето обяснение, предвид все още развиващите се структури и крехката психична зрялост. Бързо сменящите се кадри и липсата на пауза между тях, ги прави трудни за преработване от детето. Прекомерното стоене пред екрана, води до хиперстимулация и е честа причина за дефицит на внимание в детската градина или училище, и невъзможността детето да се съсредоточи върху игрите в ежедневието, разговорите и уроците, но да е способно с часове да гледа с интерес екрана.
Когато общуваме помежду си ние правим паузи, поемаме си въздух, спираме да помислим. Децата, които още от най-ранна възраст (под 1,5 година) са оставени да „общуват“ основно с телевизора или смартфона, свикват с тази интензивна честота на стимулация и после им е трудно да превключат към „нормалната“ честота на човешката реч. Именно това се оказва и причината за късното проговаряне.
Наблюдавам и още един феномен – децата оставени самостоятелно дълго време пред екран, „проговарят“ най – често на английски или руски език ( в зависимост от видеата, които гледат). Но, същевременно с това, имат проблем с речта на български. Родителите, обичайно, възприемат този факт като добър знак, като повод за гордост и отлагат дълго време търсенето на помощ, казвайки си „ Е, той на 10 месеца проговори на английски, ще проговори и на български“. Това, обаче, е сериозен симптом в развитието на детето и има своето отражение на всеки следващ етап. Особено осезаемо е в първи клас, когато детето започне да има трудности с четене, писане, преразказване и др. Един от най – вредните митове като цяло за детското развитие е „Ще го израстне.“
Разбира се, ранното учене на езици може да бъде много полезно и развиващо, тогава когато е налице и стимулацията на майчин език и е съпроводено от възрастен.
Срещата с дигиталните устройства е неизбежна. Как това ще рефлектира върху развитието на детето зависи от това какво конкретно прави, когато използва дигиталните устройства – с какво съдържание си взаимодейства, по колко време прекарва пред екрана, доколко въвлечен е родителя в този процес…
Децата в ранна възраст се учат и развиват най-пълноценно чрез взаимодействието си с околните и заобикалящата ги среда. Те имат базова потребност да се огледат в „огледалото на възрастния“ – как той назовава случващото се, как реагира и каква емоция му придава, как се справя.. Няма устройство или приложение, което да може да замести по достатъчно добър начин този емоционален обмен, който е ключов в развитието на детето.
Как би изглеждало това на практика – например, когато гледаме заедно с детето приказката за Червената шапчица, ще внесем и емоцията „ О, виж колко е красива тази Червена шапчица, каква червена пелерина има само!, Олеле, колко големи и страшни зъби има този Вълчо!“ или пък, когато гледаме образователно видео на тема цветове, след това ще посочим всички „червени/зелени/сини ..“ цветове около нас. Това ще даде възможност на детето да участва активно в емоционалния обмен с родителя, да имитира казаното и направеното, и да получи поощрението, което устройството няма как да му даде.
Ако насочваме вниманието на детето към подходящо за възрастта образователно съдържание, съблюдаваме времето пред екрана и го придружаваме в този процес, дигиталните технологии биха могли да се превърнат в чудесен инструмент за учене и забавление.
Ако открехнем вратата и на развитието в училищна възраст е добре да насърчаваме децата да ползват устройствата в образователния процес – да се научат да работят с програми за обработка на документи, да разработват презентации.. за да не свързват употребата на дадено устройство само с гледането на видеа или игри.
Важно е да избягваме да ползваме като награда, наказание или особено като начин за успокоение телефона или таблета.
Насърчавам ползването на всички родителски приложения, които помагат в подбора на подходящо съдържание. Съобразяването с препоръчителната възраст на дадено видео, филмче или игра също е важен аспект! Забелязвам, че родителите често пренебрегват тази препоръка и излагат децата (особено при игри ) на нездравословна стимулация, която има своите трайни последици.
Всичко зависи от ангажираността на родителите и е въпрос на баланс.“
Кога детето ни е физически и психически готово за среща с екраните?
„Според последните изследвания, свързани с влиянието на дигиталните устройства в различните възрастови групи, първата среща на детето следва да бъде не по-рано от 18-я месец.
Деца между 18 и 24 месеца могат да използват образователни приложения или видеа само под надзора на възрастен, не повече от 30 минути дневно. Учене на цветове, форми, отброяване и др. са напълно подходящи през този период, но за да бъде ефективен този процес е важно да се случва заедно с възрастен.
Деца между 2 и 5 години не трябва да прекарват повече от 1 час дневно пред екрана; Тук вече можем да включим първите детски филмчета, от стилистиката на „Франклин“, „Дора Изследователката“ и т.н. През този период, можем да оставим детето да гледа само филмче, но след това е важно да го стимулираме да ни разкаже какво се е случило. Ролята на родителя в тази възраст все още е ключова в преработката на съдържанието.
Децата между 5 и 12 години могат да използват устройства не повече от 2 часа дневно. В тази възраст е много важно да съблюдаваме препоръчителната възраст на съдържанието и да упражняваме контрол през различни родителски приложения.“
Благодаря още веднъж за споделения опит и безценни съвети! Сигурна съм, че ще е много полезно четиво за всички настоящи и бъдещи родители.
Марчела Петрова – https://dg-23iglika.eu
доктор Елена Чапалова – https://naninanibebe.com
Венета Иванова – Център за психологично консултиране и медиация „Спектър“
Pingback: Детско орално здраве - One day with Mateo