Детско орално здраве

С темата за прекараното екранно време и резултатите оказващи върху детето поставих началото на ред статии, които съм сигурна, че ще са много полезни за бъдещи и настоящи родители.

Днес ще поговорим за детското орално здраве, за грижата, която трябва да полагаме, как може да разпознаем ранни признаци на проблем и колко е важно да изградим навици от малка детска възраст. Сигурна съм, че сте се сблъсквали с противоречиви съвети, радвам се, че доктор Нанкова отликна на поканата ми и се съгласи да разкаже повече за всеки важен момент от израстването на първите зъбчета, преминаване през млечни зъби и първата среща със стоматолог.

„Стоматологичното лечение при деца е от изключителна важност. Децата не са умалени възрастни и не трябва да се третират като такива. Затова е за предпочитане профилактични прегледи и лечение да се извършват от стоматолог, който е със съответният профил. Работата с деца изисква познания, опит и най-вече подход в зависимост от индивидуалните психологични особености на детето, неговото ментално развитие, възраст и комуникативни умения. 

Хигиена

Почистването на оралната кухина трябва да започне още от първия ден, след като детето и мама вече са си вкъщи. В този период бебето няма зъбки и основната храна, която приема е мляко – без значение дали е кърма или е адаптирано такова. Оралната хигиена и почистването на устаната кухина се извършват вечер и сутрин по два начина- или с напръстник (гумен, oребрен, с малки бобчета по него или силиконови косъмчета, БЕЗ паста за зъби) или с марличка. (напоена с вода или с приготвен разтвор от кислородна вода 3%,разредена с обикновена такава в съотношение 1:1) Извършвайки ежедневните грижи и рутинни процедури, ние се стараем да създадем навици на бебето-кога и на колко време да се храни, кога и на колко време да спи, приучването към гърне. Вечерната баня е сигнал, че следва масаж и нощен сън. Именно затова е важно да се създаде и навик за миене на устната кухина-така бебето ще знае, че и това е част от тоалета. Почистването е важно, защото по венците, небцето и езика на бебето остават хранителни остатъци и честото хранене при кърмачетата може да доведе до образуването на гъбички в устата. Това е доста често срещам проблем при много бебенца- нарича се млечница или соор. Има няколко схващания, че на кърмените деца не е препоръчително да се дава вода, тъй като те си набавят всички нужни съставки от кърмата. Всеки има право да избере в какво да вярва и как да отгледа своето дете. Моето професионално становище от гледна точна на хигиената на устната кухина е, че е желателно и препоръчително след като бебето се нахрани, устата да се изплаква с водичка.“

Оставям няколко статии свързани с нощното кърмене и предлагане на вода при кърмачета. Важно е да сме информирани, когато правим изборите си. Защо храненето от гърда и шише е различно, какво се случва със захарите съдържащи се в кърмата и оказват ли влияние на бебешките зъбчета:

И още за хигиената:

„Обикновено към 6-тия месец децата вече са захранени и започва пробивът на първите зъбки. Тогава вече може да се използва и паста за зъби, подходяща за тази възраст, заедно с гореспоменатият напръстник. Пробивът на зъбките е доста индивидулаен и най-често зависи от генетични характеристики, наследени от мама и татко. Това, че на 6 месеца бебето няма още зъбки, не трябва да притеснява родителите. Пробивът е обвързан с периоди. Периодът на поява е от 6 месеца до годинка. Има бебчета, при които започва дори на 4 месеца и такива, при които първото зъбче е за първия рожден ден. Колкото по-рано се появи зъбче, толкова по-слабо минерализиран е емайлът му и толкова по-дълго време това зъбче ще бъде подложено на киселинна атака от страна на храната. При появата вече на 4,5,6 зъбчета може да се въведе и четка за зъбки, която да е подходяща за тази възраст. Зъбите следват определена последователност и обикновено пробива им се случва симетрично за лява и дясна страна. Около втората годинка всички зъби вече са се появили. Те трябва да са общо 20 на брой, по 10 на челюст и по 5 на страна.

Миенето на зъбките от възрастен трябва да продължи до 8-9 годишна възраст, когато детето вече е абсолютно самостоятелно, може да бъде научено как точно да се справя с почистването. Важно е възрастен да участва особено към 6-7 годишна възраст, когато започва смяната на зъбите и детето вече е със смесено съзъбие (има и млечни и постоянни зъби). През този дълъг период е важно пастата за зъби и четката да бъдат съобразени с възрастта на детето.

Посещение при стоматолог и лечение/кариес на ранното детство

Първата среща на детето със стоматолог се случва на годинката. Това посещение се използва, за да се проследи пробивът на зъбките. Желателно е да е в момент, в който детето е нахранено и се е наспало, когато е в настроение. Прегледът продължава около 5 мин, не повече. Важно е детето да свикне с новата обстановка, с новия човек, не е нужно дори да се сяда на стоматологичния стол. Прегледите при деца се извършват на всеки 4 месеца ( малко по-често от тези при възрастните- на 6 месеца), тъй като при тях процесите се развиват много по-бързо.

А какво представлява кариесът?

Кариесът е заболяване на твърдите зъбни тъкани, който се причинява от бактерия-Streptoccocus mutans. Това заболяване е инфекциозно и заразно. Бебето се ражда със стерилна уста и веднага след това в устната кухина се поселват много видове бактерии, които не са патогенни ( не водят до заболяване), а са нормални обитатели, както имаме бактерии по кожата и червата, които ни пазят и живеят в симбиоза с нас. Те се променят с времето като вид, количество и състав, особено след като се появят зъбки. ВАЖНО! Кариесната бактерия обикновено бива пренесена от човека, който се грижи за детето- майка, татко, баба и т.н. Не се препоръчват целувки по устата, използване на едни и същи прибори за хранене и хигиена. Опитването на храната на детето НЕ се случва със същите прибори. За съжаление 98% от населението на Земята носи тази бактерия. Дори и да нямате активен кариес и всички зъби да са лекувани и да имат вече обурации (пломби), вие пак сте носители на тази бактерия.  Ако имате активни кариеси, микробното число (концетрацията им) е изключително висока.

Ако все пак сме заразили детето с тази бактерия, за да се развие кариес му трябват няколко фактора.

1.Липса на хигиена

2. Време на експозиция на бактериална атака (чести хранения)

3.Въглехидрат

Тъй като при децата храненето е повече пъти на ден (5-7) се получават интервали от по 2-3 часа между тях. ВАЖНО! Винаги след хапване, да се изплаква устата с вода. Да няма междинни хранения. Например- Взимането на една солетка на всеки 5 мин. е изключително лошо. След като се нахрани детето( а и възрастният) рН в устната кухина спада и става кисело (около 5.5) в този момент емайлът е податлив на бактериална инвазия.( Емайлът на млечните зъби е по-слабо минерализиран от този на постоянните). Физиологично чрез слюнката за около 30-40 мин. нивото на рН се възстановява. И ако има похапване на всеки 5-10 мин., се подържа едно постоянно ниско ниво на рН и зъбите са изложени по-продължително на бактериална атака. Под въглехидратно хранене визирам рафинирана захар. Колкото повече се отложи този момент, толкова по-добре. Даването на лакомства, които съдържат захар, не са подходящи за деца под 3 годишна възраст. Освен, че ги правят неспокойни и хиперактивни, те се отразяват и на зъбите им.

Плодова захар – Включването на плод е много важно, но НЕ и фрешове от тях. В целия плод има фибри и детето го дъвче, количеството, което може да поеме е реално част ( дори не целия плод). Във фрешовете има значително количество плод (4-5 плода за направата на една чаша), липсват влакнините и това е една калорийна бомба, пълна с много въглехидрат и киселини.

Кариесът на ранното детство е характерен за деца между годинка и половина и три годинки. Той има няколко стадия и етапи и обхваща различна група зъби. Най- напред се засягат предните зъбки, поради факта, че те се появяват най-рано и са на входа на устната кухина. Използването на по-течна храна (особено в началото) води до постоянното „обливане“ на тези зони. Наблюдават се бели до кафяви петна по предната повърхност на горните предни зъбИ. Постепенно се засягат и по-дисталните участъци (по-задните зъбки).

Твърдения от типа на „ Това са млечни зъби, нали ще паднат…..“ , „Защо да лекуваме млечните зъби, като ще се сменят“ ме потрисат. Млечни зъби има в устата на едно дете до неговата 12 годишнина( минимум). Рискът да се заразят и постоянните зъби при смесено съзъбите (след 6 годишна възраст) при наличие на кариес на млечните е огромен. Наличието на инфекция в устната кухина води до генерализирана реакция на цялото тяло. Има и риск хронифицирането на инфекцията да увреди костта под млечното зъбче (гранулом) и по съседство да увреди зародишите на постоянните зъби, които се разполагат в челюстите под млечните. 

Лечението на кариес на ранното детсво или на кариес на млечните зъби трябва да се извърши своевременно, веднага щом се диагностицира. При много малки деца с множествен кариес съществува и вариант за лечение в едно или две посещения, като се използва анестезилог и невролепаналгезия. Това е способ за приспиване. Не е пълна упойка, детето не се интобира. Използва се и при възрастни пациенти. Според здравословното състояние, възрастта и килограмите на детето, анестезиологът поставя приспивателно ( при децата е мускулно) и детето заспива. Диша само и чува, изпълнява насоки като отвори, завърти и т.н. Това ни позволява да работим около час и да излекуваме всички налични инфекции в устата, или поне спешните. В съзнание при децата се работи максимум до 15 мин. Аз лично предпочитам да спечеля доверието на едно дете, дори и това да изисква неколкократни посещения- само за запознанство,да разгледа, да види, да пипне, да пробва то всичко само.

Как да разпознаем кариеса в самото начало?

*Обикновено обхваща горните и долните предни зъби. (кариес на ранното детство – до 3 годишна възраст) Това са бели или жълто-кафяви зони по зъбите.

*може да са и черни зони и дупчици, сивеещи зони в междузъбното пространство.

Вредни навици и ортодонтски деформации- биберон, пръст, юздичка

В този раздел ще се постарая да обобщя повечето причини за деформация на челюстите, захапката и костното развитите при децата. Бебетата се раждат с една физиологична прогнатия ( по-предно положение на горната челюст), това е следствие от позата на бебчето в утробата, то е свито и брадичката е към гърдите. След раждането, при сучене се стимуира развитието на долната челюст и това състояние се саморегулира. Бебчето успява да засуче защото няма зъбки и позиционирайки езика, успява да направи вакум. Движенията и използването на езика( най-силният мускул в нашето тяло) водят до стимулация на долната челюст.

Смукането на биберон или пръст след годинка и половина е нежелателно, тъй като води до деформация на позицията на предните зъби, получава се отворена захапка* и води до оставането на вреден навик ( неправилно преглъщане** или т.нар. „инфантилно гълтане“). 

*Отворената захапка се характеризира с разстояние между предните горни и долни зъби (обикновено точно копие на пръстчето-има място да се постави пръст дори в затворено състояние), водещо след себе си до изсъхване на устната кухина, което е предразположение за развитие на кариес. От там следва и деформация на небцето и развититето на горната челюст ( тя остава по- тясна).

** „Инфантилното гълтане“ представлява неправилно позициониране на езика при акта на преглъщане. Това е начин бебетата да засучат, но при по-напреднала възраст (към втората година) вече трябва да отпадне физиологично. Както споменах езикът е най-силния ни мускул и преглъщайки по този начин, той постоянно избутва предните зъби и се получава наклоняване им. Това от своя страна води до тяхното не добро омокряне от слюнката и повишаване на риска от кариес. Обикновено при такива деца се стига и до устно дишане, което води до задълбочаване на проблема и най-неприятното е,че по този начин въздухът, който диша детето не се затопля и пречиства ( както се случва при правилното дишане през носа) и се стига до чести респираторни инфекции.

Важно е да се използват анатомични биберони и шишета, които имитират женска гърда, за да са максимално близо до физиологичното, но да отпаднат възможно най-бързо. Към годинка вече детето трябва да се приучи да пие от чаша и да се отстранят вредните навици за смукане на пръст и биберон. В търговската мрежа има специални гелове, създадени за отучване от този вреден навик. С тях се намазва пръстчето на детето, те са с неприятен вкус. Друга опция е да се използват ръкавички без пръсти по време на сън и така детето да отвикне да смуче пръстчето си.

След 4 годишна възраст вече стигаме до ортодонт, за да регулираме тези процеси. Обикновено се използват готови апаратчета, които пречат детето да смуче пръст и такива да репозиционират езика. Правят се упражнения за правилно преглъщане.

Подезичната юздичка (подезичен френулум – frenulum sublingualis) представлява мускулно влакно, което свързва езика с пода на устната кухина. Когато тази юздична е захваната по-напред или неправилно, при всяко едно движение на езика в акта на говор, дъвчене и преглъщане се получава хронично теглене от страна на езика. Това води до изоставане и „дърпане“ на долната челюст назад и до нейното неразвитие. Тя изостава от горната челюст и се получава деформация и неправилна захапка. Диагностицирането се случва в много ранна възраст, може още след раждането или при първия преглед. Отстраняването й обаче е важен момент. Във възрастта между 3 и 6-7 години обикновено само се прерязва или с лазер (това е вариант, който е бърз, безболезнен и отсъства кървене) или със скалпел. Срязването й обаче по този начин обикновено води до рецидив (възстановпвване на изходната ситуация), тъй като както обясних, това е мускулно влакно, което е генетично обусловено. Следи се и в по-напреднала възраст (6-7 годишна ), тогава е възможно да се премести нейната позиция оперативно (с локална упойка), т.е. не се срязва просто така, а се зашива на правилното място.

Юздичките при устните ( frenulum labialis) свързват устните – горна и долна – с меките тъкани по предните зъби. Обикновено се наблюдава по-високо разположение на горната юздичка и достигането й до зъбките и дори до небцето. Това най-често се наследява от родителите и води след себе си до образуването на разстояние между предните два зъба (диастема). Няма здравословни показания да се отстраняват подобни юздички, по-скоро са чисто естетични. Ако се вземе решение да се направи операция (отново с преместването на юздичката на правилното място), най-добри резултати има преди да са се появили горните предни зъби (около 7 годишна възраст), за да може при израстването им, те да се наместят в празвилно положение. В по-късна възраст се постига също добър успех, но трябва след като се отстрани юздичката, да се наместват и зъбите (най-често ортодонтски).

Отстраняването на френулумите е оперативно и се прави от орален хирург.

Профилактика

Зародишите на  млечните зъбки и дори зародишът на първия молар (нашият 6-ти зъб) започват още вътреутробно. Затова е важно майката да се храни правилно. Боледуване или прием на антибиотици по време на бременност може да окаже влияние на зъбите на детето. През този период е възможна профилактика чрез приемане на флуор. Това е задължително да се консултира със специалист, защото флуорът трябва да бъде много прецизно дозиран, защото има натрупване и при предозиране, се получва флуороза, която засяга не само зъбките, но и костите. След раждането на бебето също съществува тази опция и то дори до към 7 годишна възраст (през това време се дообразуват зародишите и на останалите постоянни зъби- именно и до тогава са забранени някои антибиотици, защото се отделят в костта и зъбите). Тук отново е важна дозировката за конкретна възраст и килограми и отново се получава натрупване. Т.е приемането на флуор през устата по време на бременност може да подсили млечните зъби, а приемането му от детето може да подсили постоянните зъби. Има и различни източници на флуор и трябва да се изчисли количеството на прием от всички възможни такива. Съществуват естествено привърженици и противници на този начин на профилактика.

Най-добрата профилактика си остава:

1.Създаване на навик за хигиена на устната кухина възможно най- рано.

2.Контрол над миенето на зъбите- не оставяйте детето само, винаги мийте и вие.

3.Редовни профилактични прегледи, още след годинката на всеки 4 месеца

4.Избягване на периодично често хранене( през 5 мин.)

5.Правилно хранене*

*( избягване на рафинирана захар, шоколади и т.н.) поне в междинните хранения, може да се включат например като десерт. Но колкото по-къснозапочне предлагането им, толкова по-добре.

*тестени изделия (полепват по зъбите) и престояват повече време, особено в комбинация със захар.

*всякакви сокчета, компоти и фрешове. Във всичко това има страшно много захар.

Хранене

Храненето трябва да е разнообразно, за да може детето  да си осигури нужните му съставки за разтеж и развитие. Особено след 2 годишна възраст, когато вече са налице всички млечни зъбки е важно от хигиенна и профилактична стоматологична гледна точка да се избягват храни и напитки, богати на захар. Тук се включват и близалките, дъвките и бонбонките със захар. Важно е да се намали приема и на тестени храни, които полепват по зъбките. Желателно е храните да са богати на фибри и влакнини, за да самопочистват зъбките- сурови зеленчуци и плодове, ядки. На детето трябва да му се предлага храна, която да сдъвква само, тъй като храната вече в кашава консистенция, полепва, образува  кариеси и недъвчейки, не се самопочистват зъбките, мускулите залиняват. Детето трябва да пие вода (да изплаква зъбките) след хранене.

Повече информация и кординати на доктор Нанкова:

Related Posts

by
Previous Post Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 shares

За мен

 Здравейте, казвам се Моника

 Здравейте, казвам се Моника

и съм на 29 години от град Варна. По образование съм юрист. Майка съм на едно прекрасно слънчево дете, което носи името Матео. Ще се радвам тук да откриете полезна информация относно майчинството, кърменето, захранването и много вкусни рецепти.
 Здравейте, казвам се Моника