Детско орално здраве

С темата за прекараното екранно време и резултатите оказващи върху детето поставих началото на ред статии, които съм сигурна, че ще са много полезни за бъдещи и настоящи родители.

Днес ще поговорим за детското орално здраве, за грижата, която трябва да полагаме, как може да разпознаем ранни признаци на проблем и колко е важно да изградим навици от малка детска възраст. Сигурна съм, че сте се сблъсквали с противоречиви съвети, радвам се, че доктор Нанкова отликна на поканата ми и се съгласи да разкаже повече за всеки важен момент от израстването на първите зъбчета, преминаване през млечни зъби и първата среща със стоматолог.

„Стоматологичното лечение при деца е от изключителна важност. Децата не са умалени възрастни и не трябва да се третират като такива. Затова е за предпочитане профилактични прегледи и лечение да се извършват от стоматолог, който е със съответният профил. Работата с деца изисква познания, опит и най-вече подход в зависимост от индивидуалните психологични особености на детето, неговото ментално развитие, възраст и комуникативни умения.

Хигиена

Почистването на оралната кухина трябва да започне още от първия ден, след като детето и мама вече са си вкъщи. В този период бебето няма зъбки и основната храна, която приема е мляко – без значение дали е кърма или е адаптирано такова. Оралната хигиена и почистването на устаната кухина се извършват вечер и сутрин по два начина- или с напръстник (гумен, oребрен, с малки бобчета по него или силиконови косъмчета, БЕЗ паста за зъби) или с марличка. (напоена с вода или с приготвен разтвор от кислородна вода 3%,разредена с обикновена такава в съотношение 1:1) Извършвайки ежедневните грижи и рутинни процедури, ние се стараем да създадем навици на бебето-кога и на колко време да се храни, кога и на колко време да спи, приучването към гърне. Вечерната баня е сигнал, че следва масаж и нощен сън. Именно затова е важно да се създаде и навик за миене на устната кухина-така бебето ще знае, че и това е част от тоалета. Почистването е важно, защото по венците, небцето и езика на бебето остават хранителни остатъци и честото хранене при кърмачетата може да доведе до образуването на гъбички в устата. Това е доста често срещам проблем при много бебенца- нарича се млечница или соор. Има няколко схващания, че на кърмените деца не е препоръчително да се дава вода, тъй като те си набавят всички нужни съставки от кърмата. Всеки има право да избере в какво да вярва и как да отгледа своето дете. Моето професионално становище от гледна точна на хигиената на устната кухина е, че е желателно и препоръчително след като бебето се нахрани, устата да се изплаква с водичка.“

Оставям няколко статии свързани с нощното кърмене и предлагане на вода при кърмачета. Важно е да сме информирани, когато правим изборите си. Защо храненето от гърда и шише е различно, какво се случва със захарите съдържащи се в кърмата и оказват ли влияние на бебешките зъбчета:

И още за хигиената:

„Обикновено към 6-тия месец децата вече са захранени и започва пробивът на първите зъбки. Тогава вече може да се използва и паста за зъби, подходяща за тази възраст, заедно с гореспоменатият напръстник. Пробивът на зъбките е доста индивидулаен и най-често зависи от генетични характеристики, наследени от мама и татко. Това, че на 6 месеца бебето няма още зъбки, не трябва да притеснява родителите. Пробивът е обвързан с периоди. Периодът на поява е от 6 месеца до годинка. Има бебчета, при които започва дори на 4 месеца и такива, при които първото зъбче е за първия рожден ден. Колкото по-рано се появи зъбче, толкова по-слабо минерализиран е емайлът му и толкова по-дълго време това зъбче ще бъде подложено на киселинна атака от страна на храната. При появата вече на 4,5,6 зъбчета може да се въведе и четка за зъбки, която да е подходяща за тази възраст. Зъбите следват определена последователност и обикновено пробива им се случва симетрично за лява и дясна страна. Около втората годинка всички зъби вече са се появили. Те трябва да са общо 20 на брой, по 10 на челюст и по 5 на страна.

Миенето на зъбките от възрастен трябва да продължи до 8-9 годишна възраст, когато детето вече е абсолютно самостоятелно, може да бъде научено как точно да се справя с почистването. Важно е възрастен да участва особено към 6-7 годишна възраст, когато започва смяната на зъбите и детето вече е със смесено съзъбие (има и млечни и постоянни зъби). През този дълъг период е важно пастата за зъби и четката да бъдат съобразени с възрастта на детето.

Посещение при стоматолог и лечение/кариес на ранното детство

Първата среща на детето със стоматолог се случва на годинката. Това посещение се използва, за да се проследи пробивът на зъбките. Желателно е да е в момент, в който детето е нахранено и се е наспало, когато е в настроение. Прегледът продължава около 5 мин, не повече. Важно е детето да свикне с новата обстановка, с новия човек, не е нужно дори да се сяда на стоматологичния стол. Прегледите при деца се извършват на всеки 4 месеца ( малко по-често от тези при възрастните- на 6 месеца), тъй като при тях процесите се развиват много по-бързо.

А какво представлява кариесът?

Кариесът е заболяване на твърдите зъбни тъкани, който се причинява от бактерия-Streptoccocus mutans. Това заболяване е инфекциозно и заразно. Бебето се ражда със стерилна уста и веднага след това в устната кухина се поселват много видове бактерии, които не са патогенни ( не водят до заболяване), а са нормални обитатели, както имаме бактерии по кожата и червата, които ни пазят и живеят в симбиоза с нас. Те се променят с времето като вид, количество и състав, особено след като се появят зъбки. ВАЖНО! Кариесната бактерия обикновено бива пренесена от човека, който се грижи за детето- майка, татко, баба и т.н. Не се препоръчват целувки по устата, използване на едни и същи прибори за хранене и хигиена. Опитването на храната на детето НЕ се случва със същите прибори. За съжаление 98% от населението на Земята носи тази бактерия. Дори и да нямате активен кариес и всички зъби да са лекувани и да имат вече обурации (пломби), вие пак сте носители на тази бактерия. Ако имате активни кариеси, микробното число (концетрацията им) е изключително висока.

Ако все пак сме заразили детето с тази бактерия, за да се развие кариес му трябват няколко фактора.

1.Липса на хигиена

2. Време на експозиция на бактериална атака (чести хранения)

3.Въглехидрат

Тъй като при децата храненето е повече пъти на ден (5-7) се получават интервали от по 2-3 часа между тях. ВАЖНО! Винаги след хапване, да се изплаква устата с вода. Да няма междинни хранения. Например- Взимането на една солетка на всеки 5 мин. е изключително лошо. След като се нахрани детето( а и възрастният) рН в устната кухина спада и става кисело (около 5.5) в този момент емайлът е податлив на бактериална инвазия.( Емайлът на млечните зъби е по-слабо минерализиран от този на постоянните). Физиологично чрез слюнката за около 30-40 мин. нивото на рН се възстановява. И ако има похапване на всеки 5-10 мин., се подържа едно постоянно ниско ниво на рН и зъбите са изложени по-продължително на бактериална атака. Под въглехидратно хранене визирам рафинирана захар. Колкото повече се отложи този момент, толкова по-добре. Даването на лакомства, които съдържат захар, не са подходящи за деца под 3 годишна възраст. Освен, че ги правят неспокойни и хиперактивни, те се отразяват и на зъбите им.

Плодова захар – Включването на плод е много важно, но НЕ и фрешове от тях. В целия плод има фибри и детето го дъвче, количеството, което може да поеме е реално част ( дори не целия плод). Във фрешовете има значително количество плод (4-5 плода за направата на една чаша), липсват влакнините и това е една калорийна бомба, пълна с много въглехидрат и киселини.

Кариесът на ранното детство е характерен за деца между годинка и половина и три годинки. Той има няколко стадия и етапи и обхваща различна група зъби. Най- напред се засягат предните зъбки, поради факта, че те се появяват най-рано и са на входа на устната кухина. Използването на по-течна храна (особено в началото) води до постоянното „обливане“ на тези зони. Наблюдават се бели до кафяви петна по предната повърхност на горните предни зъбИ. Постепенно се засягат и по-дисталните участъци (по-задните зъбки).

Твърдения от типа на „ Това са млечни зъби, нали ще паднат…..“ , „Защо да лекуваме млечните зъби, като ще се сменят“ ме потрисат. Млечни зъби има в устата на едно дете до неговата 12 годишнина( минимум). Рискът да се заразят и постоянните зъби при смесено съзъбите (след 6 годишна възраст) при наличие на кариес на млечните е огромен. Наличието на инфекция в устната кухина води до генерализирана реакция на цялото тяло. Има и риск хронифицирането на инфекцията да увреди костта под млечното зъбче (гранулом) и по съседство да увреди зародишите на постоянните зъби, които се разполагат в челюстите под млечните.

Лечението на кариес на ранното детсво или на кариес на млечните зъби трябва да се извърши своевременно, веднага щом се диагностицира. При много малки деца с множествен кариес съществува и вариант за лечение в едно или две посещения, като се използва анестезилог и невролепаналгезия. Това е способ за приспиване. Не е пълна упойка, детето не се интобира. Използва се и при възрастни пациенти. Според здравословното състояние, възрастта и килограмите на детето, анестезиологът поставя приспивателно ( при децата е мускулно) и детето заспива. Диша само и чува, изпълнява насоки като отвори, завърти и т.н. Това ни позволява да работим около час и да излекуваме всички налични инфекции в устата, или поне спешните. В съзнание при децата се работи максимум до 15 мин. Аз лично предпочитам да спечеля доверието на едно дете, дори и това да изисква неколкократни посещения- само за запознанство,да разгледа, да види, да пипне, да пробва то всичко само.

Как да разпознаем кариеса в самото начало?

*Обикновено обхваща горните и долните предни зъби. (кариес на ранното детство – до 3 годишна възраст) Това са бели или жълто-кафяви зони по зъбите.

*може да са и черни зони и дупчици, сивеещи зони в междузъбното пространство.

Вредни навици и ортодонтски деформации- биберон, пръст, юздичка

В този раздел ще се постарая да обобщя повечето причини за деформация на челюстите, захапката и костното развитите при децата. Бебетата се раждат с една физиологична прогнатия ( по-предно положение на горната челюст), това е следствие от позата на бебчето в утробата, то е свито и брадичката е към гърдите. След раждането, при сучене се стимуира развитието на долната челюст и това състояние се саморегулира. Бебчето успява да засуче защото няма зъбки и позиционирайки езика, успява да направи вакум. Движенията и използването на езика( най-силният мускул в нашето тяло) водят до стимулация на долната челюст.

Смукането на биберон или пръст след годинка и половина е нежелателно, тъй като води до деформация на позицията на предните зъби, получава се отворена захапка* и води до оставането на вреден навик ( неправилно преглъщане** или т.нар. „инфантилно гълтане“).

*Отворената захапка се характеризира с разстояние между предните горни и долни зъби (обикновено точно копие на пръстчето-има място да се постави пръст дори в затворено състояние), водещо след себе си до изсъхване на устната кухина, което е предразположение за развитие на кариес. От там следва и деформация на небцето и развититето на горната челюст ( тя остава по- тясна).

** „Инфантилното гълтане“ представлява неправилно позициониране на езика при акта на преглъщане. Това е начин бебетата да засучат, но при по-напреднала възраст (към втората година) вече трябва да отпадне физиологично. Както споменах езикът е най-силния ни мускул и преглъщайки по този начин, той постоянно избутва предните зъби и се получава наклоняване им. Това от своя страна води до тяхното не добро омокряне от слюнката и повишаване на риска от кариес. Обикновено при такива деца се стига и до устно дишане, което води до задълбочаване на проблема и най-неприятното е,че по този начин въздухът, който диша детето не се затопля и пречиства ( както се случва при правилното дишане през носа) и се стига до чести респираторни инфекции.

Важно е да се използват анатомични биберони и шишета, които имитират женска гърда, за да са максимално близо до физиологичното, но да отпаднат възможно най-бързо. Към годинка вече детето трябва да се приучи да пие от чаша и да се отстранят вредните навици за смукане на пръст и биберон. В търговската мрежа има специални гелове, създадени за отучване от този вреден навик. С тях се намазва пръстчето на детето, те са с неприятен вкус. Друга опция е да се използват ръкавички без пръсти по време на сън и така детето да отвикне да смуче пръстчето си.

След 4 годишна възраст вече стигаме до ортодонт, за да регулираме тези процеси. Обикновено се използват готови апаратчета, които пречат детето да смуче пръст и такива да репозиционират езика. Правят се упражнения за правилно преглъщане.

Подезичната юздичка (подезичен френулум – frenulum sublingualis) представлява мускулно влакно, което свързва езика с пода на устната кухина. Когато тази юздична е захваната по-напред или неправилно, при всяко едно движение на езика в акта на говор, дъвчене и преглъщане се получава хронично теглене от страна на езика. Това води до изоставане и „дърпане“ на долната челюст назад и до нейното неразвитие. Тя изостава от горната челюст и се получава деформация и неправилна захапка. Диагностицирането се случва в много ранна възраст, може още след раждането или при първия преглед. Отстраняването й обаче е важен момент. Във възрастта между 3 и 6-7 години обикновено само се прерязва или с лазер (това е вариант, който е бърз, безболезнен и отсъства кървене) или със скалпел. Срязването й обаче по този начин обикновено води до рецидив (възстановпвване на изходната ситуация), тъй като както обясних, това е мускулно влакно, което е генетично обусловено. Следи се и в по-напреднала възраст (6-7 годишна ), тогава е възможно да се премести нейната позиция оперативно (с локална упойка), т.е. не се срязва просто така, а се зашива на правилното място.

Юздичките при устните ( frenulum labialis) свързват устните – горна и долна – с меките тъкани по предните зъби. Обикновено се наблюдава по-високо разположение на горната юздичка и достигането й до зъбките и дори до небцето. Това най-често се наследява от родителите и води след себе си до образуването на разстояние между предните два зъба (диастема). Няма здравословни показания да се отстраняват подобни юздички, по-скоро са чисто естетични. Ако се вземе решение да се направи операция (отново с преместването на юздичката на правилното място), най-добри резултати има преди да са се появили горните предни зъби (около 7 годишна възраст), за да може при израстването им, те да се наместят в празвилно положение. В по-късна възраст се постига също добър успех, но трябва след като се отстрани юздичката, да се наместват и зъбите (най-често ортодонтски).

Отстраняването на френулумите е оперативно и се прави от орален хирург.

Профилактика

Зародишите на млечните зъбки и дори зародишът на първия молар (нашият 6-ти зъб) започват още вътреутробно. Затова е важно майката да се храни правилно. Боледуване или прием на антибиотици по време на бременност може да окаже влияние на зъбите на детето. През този период е възможна профилактика чрез приемане на флуор. Това е задължително да се консултира със специалист, защото флуорът трябва да бъде много прецизно дозиран, защото има натрупване и при предозиране, се получва флуороза, която засяга не само зъбките, но и костите. След раждането на бебето също съществува тази опция и то дори до към 7 годишна възраст (през това време се дообразуват зародишите и на останалите постоянни зъби- именно и до тогава са забранени някои антибиотици, защото се отделят в костта и зъбите). Тук отново е важна дозировката за конкретна възраст и килограми и отново се получава натрупване. Т.е приемането на флуор през устата по време на бременност може да подсили млечните зъби, а приемането му от детето може да подсили постоянните зъби. Има и различни източници на флуор и трябва да се изчисли количеството на прием от всички възможни такива. Съществуват естествено привърженици и противници на този начин на профилактика.

Най-добрата профилактика си остава:

1.Създаване на навик за хигиена на устната кухина възможно най- рано.

2.Контрол над миенето на зъбите- не оставяйте детето само, винаги мийте и вие.

3.Редовни профилактични прегледи, още след годинката на всеки 4 месеца

4.Избягване на периодично често хранене( през 5 мин.)

5.Правилно хранене*

*( избягване на рафинирана захар, шоколади и т.н.) поне в междинните хранения, може да се включат например като десерт. Но колкото по-къснозапочне предлагането им, толкова по-добре.

*тестени изделия (полепват по зъбите) и престояват повече време, особено в комбинация със захар.

*всякакви сокчета, компоти и фрешове. Във всичко това има страшно много захар.

Хранене

Храненето трябва да е разнообразно, за да може детето да си осигури нужните му съставки за разтеж и развитие. Особено след 2 годишна възраст, когато вече са налице всички млечни зъбки е важно от хигиенна и профилактична стоматологична гледна точка да се избягват храни и напитки, богати на захар. Тук се включват и близалките, дъвките и бонбонките със захар. Важно е да се намали приема и на тестени храни, които полепват по зъбките. Желателно е храните да са богати на фибри и влакнини, за да самопочистват зъбките- сурови зеленчуци и плодове, ядки. На детето трябва да му се предлага храна, която да сдъвква само, тъй като храната вече в кашава консистенция, полепва, образува кариеси и недъвчейки, не се самопочистват зъбките, мускулите залиняват. Детето трябва да пие вода (да изплаква зъбките) след хранене.

Повече информация и кординати на доктор Нанкова: